Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2017 11:57 - Ком - Беклемето на куц крак - фотопътепис (2)
Автор: chris Категория: Туризъм   
Прочетен: 1678 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.06.2017 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЧАСТ 2 
 

Ден 7 / 05.08.2016

 

Ставаме пак в 5:15. Кафе, събиране на багаж, в 6:45 потегляме по асфалта в посока към село Горно Камарци и по някое време си хващаме пътеката, която е доста обрасла в този участък. Все пак не се налага да вадя мачетето. След час и нещо сме на прохода Арабаконак. Отново пече брутално от сутринта.

Поемаме нагоре по прашен чакълест път, който тормози краката. По едно време се чува рев на приближаващ се камион. Дърпаме се встрани, обаче шофьорът (дървосекачи) спира до нас и предлага да ни качи. Питам го накъде са, вика „нагоре“. Споглеждаме се и се мятаме в каросерията на „виетнамката“. Следва яко rodeo drive и се държим с всички сили, за да не отхвърчим на някой завой. Спестяваме поне половин час ходене в жегата и прахоляка.

Тук родеото свърши:


image

image

връх Баба:

image

image

Паметникът на почти хилядата измръзнали до смърт български опълченци и руски войници:


image

image

Огромният рудник Елаците:

image

image

image

image

image

След няколко часа отново се засичаме с групата от Витиня и продължаваме заедно. Снощи стопанинът на спалнята се обади за нас двамцата на хижаря на Кашана и ще имаме сготвено като пристигнем. Групата пък е за съседната хижа Мургана. Вървим безкрайно дълго по билото, където берящи боровинки циганки ни черпят по цигара.

Когато стигаме Кашана малко след 19:00 и двата ми крака са като дървени. Хижарят още го няма и по думите на майка му „ще дойде всеки момент“. Отначало търпеливо го чакаме, но все повече се изнервяме. По едно време нахълтваме при бабата, поръчваме таратор и леща, настаняваме се. Хапване, баня, смешен филм с Джеки Чан, сън.

Ден 8 / 06.08.2016

 

Ставаме в 5:15. В банята на бунгалото ни има дори оборотна пяна за бръснене, от която се възползвам. Канени сме на сутрешно кафе при хижаря. Решили сме днес да го даваме по-лежерно и целта ни е хижа Момина поляна. В 7:45 тръгваме. Пътечката от прохода Златица-Етрополе катери стръмно нагоре. Пак пече яко.

Някъде преди връх Свищиплаз се събираме с групата, която нощува на хижа Мургана. Скоро след няколко изкачвания сме над 2000 метра и движим към връх Картала, който качваме като че ли с последни сили. В обедната почивка след старопланинското „конче“ внезапно ставаме свидетели на прието предложение за брак между двойка от групата и духовете се приповдигат. Следва изключително стръмно спускане към Момина поляна – 500 метра денивелация за 2 километра. Слизам с последни сили и на места вървя заднишком, защото коляното реже.

Следва приятна вечер с много и най-различни хора от къде ли не. Пия много бири, освен които ме черпят сериозно с мастика и два вида силна домашна ракия. Приспивам нашата група и си лягам незнайно кога, но късно.

Проверка на прогнозата за времето на хижа Момина поляна:


image

image

 


Някъде след старопланинското Конче:


image


 

Ден 9 / 07.08.2016

 

На сутринта в 5:15 се събуждам все още пиян. Пия една бира за закуска, мушвам 3 пържени филийки и скоро потегляме. Подарявам мачетето на хижаря, понеже ми писна да го разнасям залудо. 400 грама по-малко.

Кравата с изядения гъз край превърнатата в обор хижа Планински извори:


image

image

image

Днешната цел е хижа Ехо. Пак движим над 2000 метра и е доста ветровито по билото. Там някъде установявам, че съм си забравил на хижата едната от двете ветровки, което не е добре, защото нямам нищо друго с дълъг ръкав. На Вежен ми е леко хладно, а утре следва най-високата част с връх Ботев и прогнозата е за дъжд. Освен коляното, вече силно ме боли и десният глезен. Очакваше се, след като няколко дни го претоварвам с цялата си тежест, използвайки левия крак само за подпиране.

Параклисът Света Троица до хижа Ехо:


image

С пъшкане между стиснатите си зъби привечер стигам пръв на хижата със значителна преднина и веднага си поръчвам две паници боб и две бири. Благодат. Хижа Ехо е стопанисвана по габровски. Това ще рече, че къпането в банята струва 2 лева и не влиза в цената на нощувката, в тоалетните умишлено няма хартия, сапун и т.н., заплаща се дори пакетчето захар към чая (5 ст.). Абсолютни мизерници. Заричам се публично да не се къпя, за да изцапам и вмириша чаршафите, щом са такива безумните им условия. Обаче всички 11 души ще спим в една стая и едно от момичетата ми отвръща, че съм щял да мириша на останалите потърпевши. Така се получава, че в суматохата на всички вечерящи и чакащи за банята хора се къпя, без да плащам допълнителните 2 лева. Събирам всички малки причини и решавам, че утре се отказвам.

Ден 10 / 08.08.2016

 

Снощи пак приспах всички. Само скръндзавите хижари бяха останали да дебнат кога ще угася единствената оставена светеща лампа в столовата, където пишех дневните впечатления. Когато си изпия бирите, много ясно.

Не ми се скърца сред всички рано-рано и ставам чак в 6:00, отново пръв. Бързо пускам една къртица в тоалетната, преди да е станала навалица. После си правя кафе и блажено пуша няколко цигари от кутията, която снощи ми подари един от непознатите посетители на хижата. Бях го помолил да ми продаде 2-3 цигари, а той ми даде цяла кутия. Не пожела да му дам пари, били контрабандни. Естествено, деля кутията с моя спътник Павлин.

Мъглата тази сутрин е гъста и общо взето се вижда само на десетина метра около хижата.  След кафето си правя и чай. После наизскачат и останалите. Мажа краката, бинтовам, пия си хапчетата и накрая закусвам две вафли за 2,40 лв. Воистина са трепач. Днес ще ходя само до Беклемето, където съм си поръчал да ме чака кенче студена бира, а за Павлин – 4 кутии цигари. Снощи някакъв чичка от Габрово, който любезно ми бе услужил с малката си преносима дъска за рязане на мезета, ме информира, че са се качили за 6 часа от Беклемето до хижата. Аз си казвам – значи, 4 часа и половина надолу. Той държи на 6. В крайна сметка пристигам за 4 часа и 20 минути, включая дребните почивки, отново със значителна преднина пред групата, quod erat demonstrandum. И се отказвам.

Факторите за това решение са много и разнообразни. От една страна, вече ми омръзва тая рутина (близнашко проклятие), определено съм си доказал, че и с един крак вървя не по-зле от останалите и мога да се справя, утре предстои преминаване през връх Ботев, където няма да ми е особено комфортно само с единия дълъг ръкав на водопромокаемата ветровка, при положение че прогнозата е за валежи, и така нататък.

Докато си пия бирата и пуша цигари, групата пристига и сяда за обедна почивка. Тук е и техният шерп, който им извозва с автомобил повечето багаж, за да ходят с леки раници. Увещават ме за последен път да продължа, но решението ми този път е непоколебимо. Сбогуваме се и аз отпрашвам надолу с нашите. Към обяд в Карлово, а следващите дни – към язовир Беглика в Родопите и Карадере.


 Еделвайсчета на хижа Козя стена:

image

 


image
image

image





image



image



image



image


image


Каменна змийска глава:

image

Да ти умре коня от заушка:

image

Пристигане на Беклемето:

image

image


image


 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: chris
Категория: Музика
Прочетен: 591171
Постинги: 436
Коментари: 1254
Гласове: 4682