Прочетен: 4917 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2018 09:04
Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба*
Никоя прилика с реални и виртуални
лица и събития не е случайна –
закон за морфичния резонанс.**
За твоите девет кила целулит закопнял,
обхождах „Максуда” с една махмурлийска походка.
Сетрето ми беше оръфано, тонусът – вял.
С моряшка носталгия спомнях си снощната водка...
Току срещу гарата с кифла загладих глада,
замислил за твоите цици поредна поема.
Пред мене възбуждаше морският прилив града.
И аз се възбудих дори – накъде да поема...
Извадих салфетката. Питах един полицай.
Замисли се той. Обясни ми къде е адреса.
Внезапно Градината морска превърна се в рай,
а аз затопурках направо към теб, поетесо...
С парливи ръце предусещах в приятен захлас
масивните хълмове обли на твоето дупе.
Запъплих по „Варненчик”, както упорстващ „Камаз”.
А нямах стотинки дори сладолед да ти купя...
Натиснах звънеца. Отвори ми някакъв ръб.
С космати гърди и по потник, обул „напальонки”.
Внезапно ми мина мерака и с нотка на скръб
успях да попитам, заеквайки: „Тук ли е Цонка...”
„Написах щ стих и...” – Отлющи ми чуден шамар.
Свали ми звездите. Безмълвно. Вратата затръшна.
А аз се почувствах излъган, ненужен и стар.
Омъжена значи била си, усойницо кръшна...
*(да ме прощава Буковски)
**((преамбюл на автора))
2. ми... placebo?
3. бонбонка :-)
4. ксенон+ксеркс
5. талант и 1/2
6. мъдростта на зимното слънце?
7. de profundis (пепел от глухарчета)
8. пипи :)
9. spunkass :-)
10. всички клоуни са тъжни...
11. пейка на края на света
12. на пейката пуйката
13. ...онази слабост...
14. дневниците на кърт кобейн
15. ckyka
16. същият