Намасте / На масите

 

 

Намасте, (не)приятели, умници и кретени,

злосторници и шмекери, крадци и алтруисти...

Та, благата ми вест е, че от мен сте опростени.

Развързани са възлите ни, сметките ни – чисти.

 

Изказвам благодарности за всичките си рани,

нанасяни ми в циклите нарочно и насила.

От болките духът ми се пречисти и охрани.

Високо в небесата възвиси се лекокрило.

 

От райски газ са облаците тук, из висинето.

Дисперсии от щастие, блаженство и агапе.

Небрежно съм поседнал върху Птпокатепитъл.

Дресирах го умело да не буйства и не хапе.

 

Оглеждайте се в себе си. За мене не мислете.

Не лъжат сетивата ми човешките ви страсти.

В душата ми разцъфнало е лотосово цвете.

Авалокитешвара, Амитаба и намасте...

Намасте!

Крис, брилянтно изпълнение ...с аромат на лотос :)

Само би ли потъмнил малко шрифта pls!

благодаря

да

Изненадан съм от перфектния стил! ( сред толкова много боза...)

Перфектният стил действително е характерен за мен, просто тук отдавна си изтрих творенията, но това реших да го сложа.

Прочетох, че искаш да изтриеш публикациите си. Може би имаш някаква основателна причина за това. Но не забравяй, че това, което си създал, не е само твоя собственост. То е част от богатството на сайта. И, което е още по-важно, то е част от духовността на нацията. (Което го прави още по-ценно в това бездуховно време). Но не забравяй, че то е част и от духовното богатство на света. ( Колкото и странно да ти изглежда, може би.)
Аз съм създал дом. Но ако поискам да го разруша, ще бъда осъден, защото той не е само мой – той е част от богатството на нацията. затова не мога да се разполагам свободно с него. Нищо, че е мой. Така че, много е относително усещането за собственост.
Аз съм прочел само една твоя творба и това ми е достатъчно, за да повярвам, че вероятно си създал стотици стойностни работи. И да смятам, че е голяма загуба светът да се лиши от тях. Не ти, не сайтът – СВЕТЪТ! Затова отговорността е толкова голяма!
Има и още нещо. Като четат некъдърниците твоите творби, може би ще се засрамят и ще престанат да замърсяват поетичното пространство с бездарията си.
Има и още нещо. Като четат творбите ти добрите автори, ще се опитат да станат още по добри, защото ще се опитат да се сравняват с високата летва, която си поставил.
Така че, ако си се уморил от общуването в сайта, просто престани да общуваш, но остави това, което си създал, защото то не е само твое. А някога ще се завърнеш и ще видиш, че „... Бисер ще блести на мястото на онзи страшен гняв...“
(Андрей Германов).
Само една твоя творба съм прочел, а толкова думи изписах заради нея...
Защото това е част от омъдряването, част от Пътя. Пътя, който вечно търсим.
Дано с откровеното си послание съм ти помогнал още по-лесно да го откриваш и да вървиш по него.
Желая ти успех!
Добромир Пенков

Благодаря за пространния коментар и на добър път!

Пиле, кво си направил със себе си (за аватара говоря)?

:-) Нищо, просто се държа естествено и се променям заедно с всичко наоколо. Вече всъщност и така не изглеждам.

Радвам се да те "видя" пак с нов петопосочен стих и нова прическа:) Пълна нирвана ти пожелавам и see ya around;)

Благодаря, Ксе! Навъртам се понякога. Нека силата бъде с теб!