АБСОЛЮТНО

 

МАЛКА ПИЕСА ЗА АНГЕЛ, КЛОУН, ДВЕ МИМИТА

И ЕДИН ПЛАМЕН

 

В РОЛИТЕ:

 

Ангелът – Каракашев

Клоунът – Краси

Мими 1 – Мария

Мими 2 – Милена

Един Пламен – Пламен

 

 

Краси: Български?

Каракашев: Н-н-никой не може да ти каже...

Краси: Питам!

Каракашев: Не знам какъв е. Авторът... (Сочи с показалец камерата.) Задаващият... (Вдига рамене.) Не ми каза какъв е... Не знам... По народност...

Пламен: Български?

Каракашев: Не съм сигурен дали е български. Ако Милена каже нещо да-а-а...

Мария: Американски е.

Каракашев: А сигурна ли си?

Мария: Да... Аз съм го гледала.

Каракашев: А ти знаеш ли кой е филмът?

Мария: Да, знам го.

Каракашев: Значи-и-и... (Обръща се към Пламен.) Мария казва, че е американски.

Пламен: Ама то има голяма разлика между български и амеркански филм.

Каракашев: Мария казва, че е американски. Аз нямам представа.

Мария: Сложи си шала и млъкни.

Каракашев: Американски ли е? (Слага си шала.) Както и да е...

Краси: Американски...

Мария: Едва ли ще ти помогне наглостта.

Каракашев: Както и да е...

Краси: Ама то той трябва да отговаря, пък не знае.

Каракашев: (Сваля си шала.) Задушно е сега, оставете ме на мира. (Започва да ръкомаха.)

Краси: (Пали си цигара.) А-а-а, я пак го направи, че аз не видях, палех си цигарата... (Милена се разкикотва.)

Пламен: (Извън кадър.) Излитане.

Краси: Изиграй го! (Каракашев пак започва да ръкомаха със странни движения.)

Краси: А... (Милена се разкикотва.)

Пламен: Те са дали труден филм, бе.

Краси: Като... Превъзнасяне ми се стори това. (Кикот зад кадър. Каракашев прави странни движения.)

Пламен: Те са ти измислили някакъв филм...

Краси: Като превъзнасяне! (Странни движения.) Преходност. (Каракашев щрака два пъти с пръсти.) От женски род... (Дърпа от цигарата. Каракашев прави всевъзможни знаци на поощрение. Женски кикот.)

Краси: Нищо не ми казваш...

Каракашев: Защо се смеете? Аз не виждам нищо смешно. (Масов кикот.)

Краси: И на мен ми е смешно, щото...

Мария: Щото не се виждаш... Ако се видиш...

Каракашев: Ъ... не. Т’ва... Ебете си майката... Аз ще ви го кажа – човекът постигна невероятен резултат. (Опитва се да изглежда сериозно.)

Краси: Абсолютно... С пет приказки съм стигнал едва ли не до...

Милена: Шала на устата! Казах – сложи си шала на устата веднага!

Пламен: Френският филм...

Краси: ...същността на въпроса.

Каракашев: (Слага си шала на устата.) Не е френски. Мария каза, че е американски.

Краси: (Почесва се замислено по бузата.) Значи... Момент... Съществително от женски род с характер на преходност...? – Курва! (Кикот.)

Каракашев: Не. Това е стационарно положение. (Масов, продължителен и неистов кикот. Каракашев ръкомаха и щрака с пръсти.)

Краси: (Гледа към небето.) Ние всъщност... гадаем?

Пламен: Не, бе, туй е... (Гъгне.) Филм със...

Милена: Супер. Пламен се опитва да членоразделщ.

Краси: Ама ти... Както си сега... Добре, ‘айде... Предполагай, щом искаш...

Пламен: Е, не мога да се сетя.

Краси: Ъм... (Пляска се по челото. Каракашев показва върха на пръста си и прави движения, сякаш го реже.)

Мария: Изненадващо!

Краси: Значи... Т’ва к’во значи? Първата буква ли? Първата буква... (Каракашев настоятелно сочи Мария и Милена.)

Краси: А, снимат ни... (Буен кикот.)

Каракашев: Не. (Жестикулира отчаяно.)

Мария: Млъкни, бе! (Кикоти се.) Не ме гъделичкай, че ме боли... (Краси започва да я гъделичка.) Не ме гъделичкай... (Каракашев сочи към Мария.)

Краси: Е, какво за нея? (Каракашев сочи към Милена. Краси недоумява. Каракашев отново започва да си „реже пръста”.)

Краси: К’во е т’ва? (И Краси започва да си „реже пръста”.) Режа си пръста.

Каракашев: Не...

Краси: Заклевам се! (Кикот.)

Каракашев: Не, бе. Ти го каза, бе.

Краси: Да, бе – съществително от женски род... И... И... И си режа пръста... („Реже си пръста”.)

Каракашев: Не, не си режеш пръста. (Масов кикот.) Част от думата!

Мария: Защото като остарееш може...

Краси: А, значи това означава, че аз...

Мария: ...може да ти е необходим на стари години.

Каракашев: Нали каза първата... (Подсвирва тихичко.) Нали каза първата буква преди малко...

Мария: Млъкни, бе!

Краси: Ами-и-и...

Мария: Емиле! (Каракашев настойчиво сочи към Мария и Милена.)

Краси: (Замислено.) А-а-а-а-а...-болиционистката! (Масов кикот.)

Мария: Това също е хубав филм.

Каракашев: Ти знаеш ли ги как се казват изобщо? (Краси се превива от смях и някак успява да поклати отрицателно глава.)

Каракашев: Добре. Имаме напредък по въпроса. (Краси замислено почесва устните си.)

Краси: Ъ-ъ-ъ...

Каракашев: ‘Айде, бе, Пламене!

Краси: Чакай... Да помисля... (Затваря очи и си запушва ушите.) А, бе, оставете ме малко да помисля...

Пламен: Не мога да мисля въобще.

Каракашев: Що?

Мария: Щот’ не може.

Каракашев: Стига, де!

Краси: (Придава си вид на познавач.) Нещо като... Не... Туй... Те са две думи... (Мария се разкикотва.)

Мария: Разсъждение – „ Те са две думи...”

Каракашев: Нищо, ти предполагай – аз ще ти казвам.

Краси: Нещо за Франция...?

Каракашев: Не-не-не...

Милена: А, не е лошо...

Каракашев: Едно съществително... За едно съществително говорим.

Краси: От женски род...

Каракашев: Да.

Милена: Сложи си шала!

Краси: И те са... стотици милиарди...

Каракашев: Да, обаче аз започвам да ти обяснявам на части от думата.

Краси: По букви или по срички? (Мария става, слага шала на устата на Каракашев и го плясва назидателно по темето.)

Каракашев: Както ти се сетиш.

Краси: Я-а-а... Момент... (Обръща се към Мария, която сяда.) Я-а-а... Седни... (Кикот.)

Краси: По букви. (Каракашев упорито сочи Мария и Милена.)

Краси: Американката. (Масов кикот.) Е, явно – не. Добре...

Мария: Ох, ще се напишкам. (Кикот.)

Краси: На мен ми изгасна цигарата – аз какво да кажа...

Каракашев: Нищо – запалщ си я... Аз ще седна, защото...

Краси: Тъй-тъй.

Каракашев: ...ще падна скоро. (Краси си пали цигарата. Кикот.)

Краси: Ако си мислиш, че е лесно – много се лъжеш.

Каракашев: Не, бе... Ти си на верен път. Просто продължавай.

Краси: (Обръща се към Мария.) И ти ли ми показваш?

Каракашев: Сега... ‘Айде да... ‘Айде, за аргументите на шоуто... И резултата вече никой не го брои засега... Виждаш как стоят нещата... (Краси замислено почесва устните си.)

Мария: Ти мене уважаваш ли ма?

Каракашев: Ха-ха-ха-ха-ха!

Краси: Т’ва са няколко думи – не става. (Избухва масов кикот. Краси пак си пали цигарата.)

Мария: Туй беше лафа на вечерта... Лафа на вечерта...

Каракашев: Не е истина просто! (Кикоти се.)

Мария: „Това са няколко думи – не става.”

Каракашев: Пич, на прав път си. Тръгна, разбра, че за първата буква говорим – ‘ай’ сега я познай, бе, да еба мама му!

Краси: Добре. Ъ-ъ-ъ... (Гъгне от усилие.)

Каракашев: Шоуто надделява над правилата.

Краси: Втората буква би трябвало да бъде гласна, нали?

Мария: Да-а-а...

Каракашев: (Укорително.) Ти първата още не си познал.

Краси: (Гледа го строго и изпитателно.) Е... – „м”. (Каракашев потвърждава с жест.) Добър ден! (Започва да жестикулира и да се кара на Каракашев.)

Каракашев: Еми – ето.

Краси: Аз те питам за втората! Щом те питам за втората, значи съм намислил първата!

Каракашев: Не. Ти трябва да кажеш първата и аз да...

Краси: Не! Аз щом те питам за втората, значи съм познал първата!

Каракашев: Добре – втората. (Кикот.)

Краси: Втората е гласна. Предположих, че е гласна. „А”?

Мария: Ха-ха-ха-ха – и как позна, че не мога да си го представя...

Краси: „Е”? (Каракашев жестикулира отрицателно.) „О”? „У”?

Мария: Ха-ха-а-а – ще ги изреждаш ли...

Краси: „И”? (Каракашев потвърждава. Миг на мислене и тишина.)

Пламен: Милениум.

Мария: „Милениум”. Ха-ха-а-а... (Кикот.)

Каракашев: (Към Пламен.) Не „Милениум”, а Милена! Хъ-хъ! И не „ум”, а...

Краси: Мисионерката...

Каракашев: Не!

Краси: Мисирката... (Кикот.)

Каракашев: Този ще го... Този ще го... Моля ти се – не снимай... (Краси се превива от смях.)

Краси: Еми – да снима тогава...

Мария: „Мисирката”...

Краси: Мирмидонците.

Каракашев: Не-не-не...

Краси: Мирмидонката...

Каракашев: Не-не-не-не... (Кикот.)

Краси: Мислителката... (Каракашев решава, че трябва отново да започне да си „реже пръста”.)

Милена: Може би имаш предвид мен...

Краси: Ми-ми-ми-ми-ми-ми-и-и...

Каракашев: Ми-ми?

Мария: Мимито!

Каракашев: Ми-ми?

Мария: Мимито.

Милена: Мюмюн.

Краси: Мим?

Мария: Туй да не е някой турски сериал?

Милена: Мюмюн.

Краси: Мими!

Каракашев: М! М! М? (Ожесточено жестикулира.)

Мария: А-а-а...

Краси: Мимито!

Мария: Мимито от...

Каракашев: М-м...

Пламен: Бразилски филм...

Мария: Гъстата Мими.

Пламен: Миминт!

Каракашев: Сега... Сега – те, че ще ни ебат майката... Но до Мими позна. (Мимитата се кикотят.) Остави ги... Те няма да признаят резултат... Няма да трябва... Остави ги на мира...

Краси: Добре, нека... Нека да си помисля...

Каракашев: До Мими позна. И аз ти казах – до Мими позна. Дума, съществително от женски род, едно. Пич, ти ще познаеш филма. Аз съм много обнадежден. (Милена започва да се кикоти.)

Мария: Не, буква по буква ако ги казвате, може да ги изреждате...

Каракашев: Сигурно и вие...

Мария: Може да ги изреждате всичките... Тъй като са... Слушай к’во – ше... „а”, „б”, „в”...

Краси: Не ме разсейвай! Не може след Мими да има „а”.

Мария: Добре, де – „а”, „б”, „в”...

Каракашев: Сега...

Мария: ...”г”, „д”...

Каракашев: Марийо!...

Краси: Млъкни...

Каракашев: А как по друг начин да се обясни според теб? В конкретния случай.

Краси: Значи – не е такова... собствено, нали?

Мария: Аз съм го обяснявала... И Елка го разбра на... Второто изражение.

Каракашев: А аз дори не знам какво значи думата... А сестра ти дори непринудено ми се...

Краси: Мимикрия!!!

Мария: Да, това е.

Краси: Fuck you тогава! (Пляска победоносно ръката на Каракашев.)

Каракашев: Много си добър. (Тупа го по рамото.)

Краси: Нали!?

Мария: (Обобщава.) Красимир позна в момента, в който Емил каза, че не знае какво значи думата.

Краси: Абсолютно! (Вдига ръце към небето.)

Милена: Абсолютно!

Мария: Абсолютно! Нали?

 

aaa,я пак го напраи,щот така съм се надрал,че... хахахах :))

(карбуратор също не се обяснява лесно. )

roflmao

ай моля те не го трий поне оттук! Please!!!
Division_Bell

Ама вие на филми ли играете? Ама много лош мим тоя Каракашев - нищо не се разбира от филма....
:)