Книга на дните
Вратата на банята е заключена, но слънцето влиза през прозореца и се къпе във ваната, и се смее във пяната, а сапунът плаче, защото му е влязло слънце в окото. Жак Превер
Автор: slynchova Категория: Лични дневници
Прочетен: 6179 Постинги: 67 Коментари: 180
14:29 - Двойната Лодхен

Истинското й име е ټ@۵&¤๐#Ω*∞. В миналите си прераждания е била дъщеря на русалка, римлянка, ангел (според нея поне шест пъти), парижка куртизанка, нимфа на еднорог, танцьорка на Пасо Добле, влюбена в тореадор, буда на огнеиздишащите дракони (специална разновидност огнедишащи, които притежават чудатата дарба да потушават пламъците на изпепелените сърца), гейша, провеждаща традиционни чаени церемонии с ветрило и сатенено кимоно, Нефертити, калинка, средновековна английска придворна дама с кренолинена рокля, в деколтето на която криела любовната кореспонденция между краля и кралицата, муза на средиземноморски бриз, романтично момиче, прочело и плакало безброй пъти над историята за Орлеанската дева, и, разбира се, любимият сладкиш на мъжа от този й живот. В следващото си прераждане би искала да бъде себе си още веднъж, но да избере вторите варианти на всички решения, които в настоящия живот е взела. Защото, според една нейна теория, човек винаги има два варианта и избира между тях, поради което изживява само едната версия на живота си.

И изобщо, числото две е в основата на толкова много неща...

За да се прероди за първи път в себе си, са били нужни двама.

С двете си ръце е гласувала своя отрицателен вот срещу големите думи и обещания и малките чувства и дела.

Два пъти е губила хора, които е обичала с максималната възможна обич на втора степен. Самата тя се е губила два пъти – като съвсем малка на една провинциална гара и като по-голяма в Забранения град в Пекин. За третия път още не е разбрала, че се е загубила, и живее така, сякаш наистина всичко приключва на две.

Сънува по два пъти – преди да заспи и след това. Сънува цветно. Дори и черно-белите си сънища. И никога, никога не разказва точно какво се е случило на сън, защото това са нейните пътувания при него, в които не се случва нищо или пък нищо от това, което се случва, не може да бъде разказано.

Имала е истински тайни на два пъти в живота си – изражението на лицето й се е променило завинаги след тях. И въобще тя цялата се е променяла два пъти. Не се е променило само това, че продължава да изпитва затруднения при събиране с преминаване и умножение. Затова предпочита да не събира и да не умножава, а да приема нещата буквално, както са позиционирани в пространството (една ябълка и до нея още една, без непременно да са две, за да не предизвиква повече съдбата, защото първият път е бил неуспешен).

В джоба на едните от двата си чифта дънки носи сиво камъче от Божия гроб, което коленичила да вземе и тогава му обещала нещо. Най-красивият обет в живота й, който дала два пъти пред него. Иначе в джоба на дънките си никога не носи нищо и най-вече монети, за да не дрънкат. Има и още едно камъче (от Африка), което пази просто така. Без причина. Някога преди е имала и трето камъче – един приказно красив планински розов кристал на милиони години – но го подарила, за да спази двойнствеността.

Два пъти се е молила.

Два пъти е открадвала.

Иска да живее в два града. Едновременно.

Има две правила за обличане, едното от които е да не носи повече от два цвята едновременно (изключение прави, само когато се облича с пъстрите си сънища).

Двете й любими занимания са да измисля абсолютно недоказуеми теории и индиански имена на всички мъже, които преминават през нейния живот и през животите на двете й най-добри приятелки.

На лявото си ухо има две обеци. Първата е суета. Втората – любов.

И докато споменава недоказуемите теории и любовта, се подсеща да ми разкаже също, че според нея има и два вида любов. Едната е, когато сте обречени да се сбогувате. Другата – когато сте обречени да не се сбогувате. Нейната втора обеца е за втория вид любов. Носи я заради двама души.

Накрая с усмивка ми казва, че, докато ми е разквала всичко това, ме е излъгала за две неща.

Наблюдавам я през дима от цигарата си и си мисля, че не познавам по-голямо хлапе от нея. А в същото време, докато ми разказва, по телефона й се обажда един мъж и тя толкова женствено го праща да върви по дяволите, че той навярно с удоволствие е тръгнал натам. После по хлапашки ми обяснява, че това умение е наследила от едно от миналите си прераждания. Толкова е двойна, че започвам да се питам дали сме само двете или тя самата е две... И точно когато съм по-объркана отвсякога, виждам на безименния й пръст пръстен с две детелини. Знам от кого е и защо й го е подарил. Карам я да го свали, за да го пробвам. Пасва идеално на безименния ми пръст и всичко ми се изяснява.

Р.
9 септември 2009

Нагоре Предишен постинг
Забраненият въпрос Автор: slynchova Категория: Лични дневници
Прочетен: 18 Коментари: 7 Гласове: 2
Тагове: двойната лодхен
Последна промяна: 14:38

Гласувай за този постинг: Вече сте гласували!

1. mileidi46 - 4eta te mal4alivo, i mnogo te xar...
14:38 4eta te mal4alivo,i mnogo te xaresvam...ostavq6 me v razmi6lenia....zna4i -dokosva6! цитирай

2. eliana - Kakто винаги
14:46 много увлекателно,
а и самата история
е красива(абсолютно)!
Благодаря за удоволствието,
slynshova! ..............
Поздрави! цитирай

3. slynchova - blagodaria ti, mileidi :)
14:47 blagodaria ti, mileidi :) цитирай

4. chris - Уааааааау. . . Това е второто ти н...
14:47 Уааааааау...
Това е второто ти нещо, което си открадвам и няма сила, която да ме възпрепятства да не го направя...
За по-различен коментар просто нямам думи...
Торнадото ми ги отне и остана само...
Уааааааау... цитирай
Редактирай | Изтрий
5. slynchova - i na teb, eliana
14:48 i na teb, eliana цитирай

6. slynchova - :)
14:50 chris, ti potvyrjdavash teoriata, che vsichko e po 2, taka li? :))) цитирай

7. chris - "Das doppelte Lottchen"
15:17 Ами... засега - да... но съм сигурен, че няма да е последното... (неми аплодисменти развълнувано галят слънцето по умната главица)
:-) цитирай
Редактирай | Изтрий