watermark whatever.. Автор: watermark 
Категория: Изкуство
Прочетен: 15101 
Постинги: 17 
Коментари: 16 Постинг Обратно към блога | Предишен постинг 19.08 10:21 - watermark насъбрани.купчина от столове, горящи лица, студени ръце, полугладки резонанси светлина, почти невидими погледи, липса на сюжет, само някакви стихове, късни стихове, петна по пръстите, бои по клепачите, палци отварящи очите, крещейки в тях, чуваш ли, чуваш ли, нямам какво да кажа.
натюрморт.защо и този тих луд броди с писъка на полето си, окачен на гърба си, статив от окапали ноти, сенки от кестенови листа, шум от празни очи, в един момент просто върви, просто върви.
мокет от спящи прашинки, сипещи се от платата на гардеробите, сух изгрев пронизва прозореца и стените придобиват жълти изражения, кожа пясък, шкурка от докоснати миокарди, стъклена вата, бодежи, които изчезват бавно, но сигурно.
къде пропадна пияно малко момиче, мостовете се разделят и без теб в полунощ все още, все още.кога загуби ръцете си, кога зимата засипа с преспите гърба ти, водката не успя да помогне на птичата ти глава, какво се случи, не трябваше да скачаш втори път, нищо не си заслужава втория опит.
а знаеш колко е красиво, понякога това дори те дразни, не искаш да виждаш повече, топлото и студеното разтрошиха нервите ти и ти се превърна в пясък, в малка пустиня.
после пуша цигара от цигара, заради такива като тебе, себе си бих се понесъл навярно, сам бих се понесъл, без теб и другите като теб, без нас бих се понесъл, множествено число на печални усмивки, ято от изгубени редки ветрове, дъждове пожелали кръговете в локвите, отпуснатите летни хвърчила, леко е, леко е преди да се прекрачиш.
пътечката, която минава покрай малката праскова, която бих могъл да прескоча, дърветата, които не са вдовишки ръце, а само сухи клони самота, животът който не разбира нищо от мен и много щастие, много щастие и много тъга.
още малко кафе, още две минути в порцелановата чаша, тя не може да лети, знаеш ли, сглобените и парчета търсят бетона си, долу в равното кучета лаят изсъхналите треви, металните им кашлящи стомаси, козината от настръхналите им ножове, гаденето при пълнолуние, вълчи сънища в бели гори.
колко прекрасно падат клепачите ти върху огледалния ти свят и светът заспива, за да започне представлението, там потопена в меки червени кресла, събудена от прозявката на анонса, изключи ли джиесема си преди да се отпуснеш в слоевете глюкоза, вливаш се, вливаш се бавно но сигурно в своята си река.
в тоя лабиринт от ъгли малки небеса носят малки облаци, малки слънца проливат лъчите си, гореща пот избива в съмнението на ляво и дясно...само надясно, само на дясно, ако нямаш нишка, имай позиция.
изи.сънуваш дните. в дните свито времето, свити в юмруците пръсти от мигове, свити ембриони, свити лица, стискани бели  чаршафи, намачкани от секс тела свиват цигара..после пушат по балконите, загледани в небето.
идва нощта, пързалят се звездите по твърдия лед на тъмен брод през тъмна река,стволове на лампи клатушкат главите си пияни от електричество, прохладен вятър драска по асфалта, тътрейки вейки и прах от издърпани чекмеджета.някой върви.нещо върви.чуват се стъпки.чува се движение.нещо прошумолява.щурците внимават в тревите.рано е.още е рано.
Автор: watermark 
Категория: Изкуство
Прочетен: 16 
Коментари: 1
Последна промяна: 19.08 15:58 Коментари 1. chris - ...твърде добро...
12:28 ...откраднах го... Редактирай | Изтрий Вашето мнение Заглавие:
Коментар: E-mail при нов коментар Изпрати

добре си направил